Както много други неща, и озонът може да намери трайно приложение в бита ни. Той може да бъде използван успешно в следните области:

• Дезинфекция на помещения - унищожава всички познати видове бактерии, вируси, плесени и останалите видове едноклетъчни организми. Още повече, използван в газообразно състояние, може да достигне до всички предмети и повърхности и да унищожи намиращите се там вируси, бактерии и плесени.
• Стерилизиране на дрехи и вещи - бебешки дрехи и играчки, залъгалки, биберони и шишета за хранене и други подобни
• Отстраняване на неприятни (и не само) миризми - цигарен дим, домашни любимци, парфюми, ароматни пръчици, миризми след готвене (запръжки, риба, подправки), миризма на застояло, миризма на изгоряло.
• Пречистване на вода - получаване на питейна вода без мирис и оцветяване.  Обработената с озон вода не съдържа микроорганизми - бактерии, вируси, плесени и други алергени. Озонът премахва и някои от химическите замърсявания - тежки метали, карбамид, цианид и други. Особено подходящ на места с лошо качество на водата от водоснабдителната мрежа или при липса на такава. В последния случай трябва да обработите с озон водата от кладенеца или от изглеждащ чист водоизточник. Така ще получите годна за пиене вода без опасност от неприятни последици като заразяване или натравяне.
• Пречистване на храни - плодове и зеленчуци, месо, риба, ядки. Премахва остатъците от пестициди, намалява съдържанието на хормони, нитрати и тежки метали (олово, манган, желязо)
• Спа процедури - вана с озонирана вода отстранява мъртвите клетки от кожата, въздейства благотворно на кожни проблеми (дермофити, гъбички, локални възпаления) и осигурява гарантиран релакс. Озонът обогатява водата с кислород, който се поема през кожата и има отпускащо и възраждащо действие.
• Озонотерапия - наситената с озон вода може да бъде използвана за третиране на разнообразни проблеми като лош дъх, пародонтит, болно гърло, акне, гъбички, пърхот и много други.

Защо, обаче, да ползваме озон, след като за почти всяко от гореизброените приложения има и други, нелоши средства?

Ако разглеждаме случаите, в които можем да прилагаме озон за дезинфекция на помещения - кухни, трапезарии, детски стаи, спални, общи помещения, килери, бани и др. - да не изброяваме всички възможни - озонът е един от малкото дезинфектанти, които могат да се използват в газообразно състояние и по този начин да въздействат на всички повърхности - дори и на тези, които не достигаме при обичайното почистване. Освен това, не всичко може да бъде третирано с дезинфектант, без неприятни последици - например плюшени играчки, мека мебел, цветя, книги и други. Тук, обаче, трябва да се има предвид следната особеност - по време на процедурата се получава висока концентрация на озон, над считаната за безопасна, поради което, докато трае процедурата и малко след нея, не трябва да има хора и домашни любимци в помещението. Озонът се разпада бързо, като крайният продукт от разпадането му е кислород (суровината от която го получаваме).

Най-разпространения начин за стерилизиране на бебешки дрехи е гладенето, а на пособията - изваряването. И двата метода са свързани с опасност от тяхното повреждане, забравяне водата да изври, разтопяване на пластмасата и силикона, придружено с отделянето на опасни за здравето вещества и т.н. Една обикновена процедура на обгазяване на дрехите с озон или вана с озонирана вода на бибероните и залъгалките осигурява стерилна среда за детето.

Отстраняването на миризми - цигарен дим, застояло, миризми на изгоряло, подправки, домашни любимци и т.н. става на принципа на разграждане на молекулите, които въздействат на нашето обоняние като миризма. В зависимост от времето за въздействие и концентрацията на озон, органичните молекули могат да бъдат разградени до базовите съставки - въглероден диоксид, азот и вода. Обърнете внимание, че озонът отстранява причинителя, тоест премахва миризмата, а не я замаскира с друга.

В наболелия случай с цигарения дим, озонът го разгражда напълно за броени минути, премахвайки не само миризмата, а и вредното въздействие върху пасивните пушачи.

Пречистването на водата с озон за получаване на питейна става в две направления - микробиологично и химическо. Първото е просто унищожаване на болестотворните микроорганизми и плесени, докато при второто озонът действа като окислител и въздейства на разтворените във водата химикали - пестициди, карбамид, цианиди, хлорамини и тежки метали като образува филм върху повърхността на водата или твърда утайка на дъното на съда. Когато използвате озон е най-добре да направите и механично филтриране на водата преди и след обработката й или, ако нямате тази възможност, да черпите вода от средното ниво в съда - нито от дъното, където е утайката, нито от повърхността, където е филмът. Предварителното филтриране служи за отстраняване на по-големите неразтворени частици във водата, за да не "хабите" озон да ги обработвате. При него може да използвате дори филтри за кафе. За последващото - най-подходящи са филтриращите кани или пясъчни филтри (за по-големи инсталации). Но дори и да не извършите филтриране, водата със сигурност ще е микробиологически безопасна, а ако спазите и правилото да черпите от средата на съда, ще избегнете основната част от неутрализираните химически замърсители във водата. Тук трябва да отбележим, че пречистената по този начин вода, ако не е филтрирана след озонирането, има кратък "срок на годност" - няколко часа, особено ако е оставена открита или не е в съда, в който е озонирана и в който предполагаме, че няма живи микроорганизми. Това е така, защото част от мъртвата биомаса е още във водата и при последващо попадане в нея на микроорганизми ще осигури добра хранителна среда за бързото им размножаване.

Алтернатива на озона, поне за микробиологическото пречистване, е използването на хлорни съединения. Тук, обаче, трябва много да внимавате с дозировката, защото после не можете да премахнете остатъчния хлор, който обикновено е под формата на хлорамини, които от своя страна често провокират алергии, водят на заболявания на дихателните пътища, като астма, например и други неприятни последици. Като цяло, ползването на хлор е силно непрепоръчително в домашни условия.

Хубав начин за справянето с болестотворните микроорганизми е преваряването на водата, което е свързано с разход на енергия и не решава проблемите с химическия състав на водата, а и с някои от болестотворните бактерии, чиито спори издържат на температури до 150 градуса - непостижими в домашни условия.

За пречистването на храни, обаче, озонът няма действаща алтернатива. Обикновеното измиване на плодовете, зеленчуците и месото, по начина, по който го практикуваме, обикновено е само с вода, То добре отстранява механични замърсявания като кал и пясък, но почти не въздейства на останалите видове замърсяване - от пестициди, хормони, нитрати и какво ли още не. А и никога не може да сме сигурни доколко чисто е това, което купуваме. Затова, всеки, който държи на качеството и чистотата на храната която се консумира в семейството, може да си осигури озонов генератор, с който да третира храната преди консумация.

При третирането с озон, поставяме храната в съд с вода и озонираме (обогатяваме с озон) водата. По този начин комбинираме механичното измиване с отстраняването на остатъците от пестициди, хормони и антибиотици, тъй като озонът ги разгражда. Замърсяванията от желязо, манган, олово и други тежки метали се окисляват и остават като утайка или филм във водата, която накрая изхвърляме. Процедурата трае 10-15 минути, не изисква нашето участие и може да бъде правена за всяко приготвяне на храна, осигурявайки същия здравословен ефект с обикновени продукти, както и при биопродуктите, които, обаче, са чувствително по-скъпи. Така спестявате ежедневно, осигурявайки си по-здравословна и качествена храна, което означава по-висок стандарт на живот, на същата цена.

А сега да се поглезим. Нека си направим спа вкъщи. Достатъчно е да имаме вана и озонов генератор. Както всички знаем, кожата е най-големия орган в човешкото тяло и участва активно в обмяната на веществата. Тя както отделя, така и поглъща вещества от заобикалящата ни среда. (Ето защо е важно да се къпем редовно, но това е друга тема). При разпадането на озона, основната част от него се превръща в молекули кислород, Когато озонираме водата, първоначално тя е богата на озон, а той след това постепенно се превръща в кислород. През целия този процес, кожата ни поема озон или кислород, които осигуряват значително по-висока степен на отмора и възстановяване на силите, както и по-голямо удоволствие от самото къпане. Допълнително, озонът атакува мъртвите клетки по кожата и горния епителен слой, с което ги премахва и се получава пилинг-ефект.

Озонът може да бъде използван и като лечебно средство при т.нар. озонотерапия. В наши дни озонови инсталации се използват в стоматологията, а в Китай и Русия озонът намира все по-широко приложение за лечение на редица инфекции. Това, обаче, трябва да става под лекарски надзор и е тема на друга статия.

Сами може да използвате озонирана вода за лечение на симптоми като: всякакви възпаления в устната кухина, акне, пърхот, дермофити, екземи, гъбички по кожата. В последния случай, озонираната вода не е така ефективна, както специализираните медикаменти, но за разлика от тях, макар и по-бавно, повлиява всички видове гъбички. А и след като вече имате тази технология, защо да давате пари за лекарства? Използвайте я навсякъде, където има ефект.

А сега и малко екология.

Озонът е изключително химически активен. Това поражда и неговата нестабилност. При стайна температура и обичайната за жилищата влажност на въздуха, концентрацията му спада наполовина за 20-30 минути (период на полуразпадане). Колкото са по-високи температурата и влажността на въздуха, толкова по-бързо се разпада. Озонът не може да бъде съхраняван, съответно и транспортиран. Няма как да си го купите.

Обаче, методите за получаването му в малки количества, които обикновено са достатъчни за гореописаните цели, са относително прости, т.е. технологията е достъпна. Не изисква много енергия, а суровината е безплатна - околния въздух. Така че не можете да си купите озон, но можете да си купите уред, с който да го произвеждате. Колкото и когато е нужно. Получавате озон от кислорода във въздуха. Скоро след това той се разпада обратно, основно до кислород. Страничните продукти от взаимодействието на озона с органичните вещества, обикновено също са естествени - въглероден диоксид, азот и вода.

С озона използвате мощна технология, без да замърсявате. Не вкарвате допълнителни химически вещества в дома си. Няма замърсяване, няма алергии. Не се налага постоянно да купувате препарати или поне ще купувате по-малко. Не се налага да съхранявате химикали, съответно няма риск да попаднат у децата, да ги разлеете, да ги смесите неправилно или да направите друга поразия.

Както виждате, плюсовете да използвате озон вкъщи са много. Все пак, има и някои минуси.

• Озонът води до корозия или стареене на някои материали. Това са медта, желязото (с изключение на неръждаемата стомана), каучука, непасивирания алуминий и някои други. Все пак, алтернативата на озона - хлорът ги уврежда значително повече. Подходящи за работа с озон са: всякакви видове керамика, порцелан, стъкло, неръждаема стомана, силикон, поливинилхлорид (PVC), неопрен.
• При вдишване на озон с висока концентрация могат да се получат временни увреждания на горните дихателни пътища, след което те да се инфектират. Могат да се усетят и различни симптоми като дразнене и парене в очите, главоболие. При особено тежки случаи - затруднения в дишането, поради хипервентилация и задушаване. Все пак, трябва да отбележим, че човешкото обоняние разпознава озона в концентрации, които са около 10 пъти по-ниски от считаната за безопасна доза, така че е невъзможно човек да се натрови с озон без да иска.
• Озонът често е спряган, най-вече под влияние на фармацевтичните концерни, като особено вреден и предизвикващ склеротични процеси в кръвоносните съдове. Естествено, подобни аргументи могат да бъдат намерени за отричането на използването на което и да се сетим вещество, тъй като за всяко вещество, съществува доза, над която то е вредно, опасно, дори смъртоносно. Всичко е въпрос на доза и баланс. Тази част, естествено, не се споменава. При подходящо използване на озона и съблюдаването на прости правила за безопасност, където е необходимо, той е значително по-безопасен от алтернативните методи и средства.

И така, показахме и двете страни на медала. Всеки може да направи изводите за себе си. Озоновите технологии са нови, все още недостатъчно популярни, но дават своята заявка за място под слънцето в нашия все по химизиран, биотехнологизиран и замърсен свят. Както почти всяко полезно нещо, при неправилно приложение, в определени условия могат да станат опасни.

Плувните басейни открай време са предпочитано място за отдих и спорт, поради удобствата които предлагат - можем да ги построим почти навсякъде, където поискаме, с размери и форма, каквито ни трябват.

Тези ограничени обеми вода, обаче, имат един проблем, дължащ се на тяхната ограниченост - водата е подложена на интензивно замърсяване от нас, хората, и без ефективна система за нейното пречистване, басейнът за броени дни се превръща в блато. Влизайки в басейна, ние вкарваме с нас бактерии и плесени, които макар и да не ги виждаме и усещаме, са полепнали по кожата ни, пот и всевъзможна козметика - започвайки от грим и стигайки до плажно масло. Плувайки или просто къпейки се в басейна, ние оставяме в него и частици мъртва кожа и косми.

В древността въпросът се е решавал чрез прекарване на течаща вода през басейните. Тогава, обаче, те са били значително по-малки от сегашните и са били привилегия на аристокрацията, т.е. са били и малко. Днес този начин е приложим само при минерални извори с достатъчен дебит, което се среща изключително рядко.

В масовия случай се използва система за филтриране на водата срещу твърди частици и микробиологично обеззаразяване, целящо да унищожи микроорганизмите - бактерии, едноклетъчни водорасли, амеби и други, които обикновено живеят във водата в естествените водни басейни, както и такива, донесени от хората, ползващи басейна.

Масово ползваните системи за обеззаразяване работят, като разтварят във водата дезинфекциращо вещество или коктейл от такива. Дезинфектатнът се вкарва в такова количество, че да се постигне концентрация, при която да унищожава микроорганизмите по-бързо, отколкото те се размножават и по този начин да поддържа броят им в норма. Допълнително се добавят вещества, които да неутрализират химическите замърсявания във водата, да нормализират pH, оцветители, които да реагират на умишлени замърсявания (урина) и други.

Като дезинфекциращо вещество се използват съединения на хлора или озон. Често се използват в комбинация, като в този случай озонът се използва като основен дезинфектант, а хлорът - като допълнителен за реагиране на пикове или за отговаряне на поставените норми за минимална концентрация на остатъчен хлор

Използването на хлор е значително по-просто като технология и изисква минимално стартово капиталовложение. То си има, обаче, следните недостатъци:

• Постоянни разходи за препарати
• Промяна на pH на водата
• Натрупване на химикали във водата, което налага нейната периодична подмяна
• Хлорът дразни лигавиците и допълнително може да активира заболявания като астма и алергии.
• При взаимодействие с пот, урина и козметика може да образува хлорамини, формалдехиди и други силно токсични вещества, считани от някои научни източници и като канцерогенни
• Хлорът е значително по-корозивен към оборудването на басейна, отколкото озона, което води до повишени разходи за поддръжка.

Проведено в Белгия изследване, обхванало 847 ученици между 13 и 18 години, прекарали повече от 1000 часа в закрити плувни басейни, недвусмислено показва, че децата ползвали басейни, пречиствани с хлор, са 14,9 пъти по-податливи на астма и 3.5 пъти по-податливи на алергични ринити, отколкото децата, ползвали басейни, пречиствани с озон.

За съжаление, съгласно действащата нормативна уредба в България, и по-специално Инструкция №34 на МНЗ за хигиената на спортните съоръжения и екипировка, в която са указани и изискванията към спортно-развлекателните съоръжения, каквито са масовите плувни басейни, освен максимална, се определя и минимална концентрация на остатъчен хлор във водата. При това положение, поне в обществените плувни басейни, не може да се използва дезинфекция изцяло с озон, тъй като няма как да се получи изискваната концентрация на остатъчен хлор. Затова може да се използва комбиниран метод на дезинфекция. Инструкцията е от 1975 г. с последна поправка през 2002 г.

Като отчетем по-горните недостатъци на хлора спрямо озона, последният има и следните допълнителни предимства:

• Озонът също така повлиява и химическия състав на водата, премахвайки разтворени тежки метали, желязо, манган, карбамид (пикочна киселине), всякакви други органични вещества
• Озонът обогатява водата с кислород. Той се усвоява чрез кожата и води до значително по-добра релаксация на организма, усилва положителните емоции на къпещите се в басейна, с което и качеството на почивката.
• Няма разходи за доставка и съхранение, тъй като се произвежда на място.
• Не зависите от конюктурата на пазара. След първоначалната инвестиция, единствения ценообразуващ елемент е цената на електрическата енергия.
• Екологично чист продукт. Остатъчният озон се саморазпада до кислород - първоначалната суровина, от която е получен озонът. Във водата не остават привнесени химически вещества, които не се срещат в естествената среда.
• Изисква по-малка степен на рециркулация на водата, което изисква по-малки помпа и филтър, както и това, че диаметърът на тръбите може да е по-малък, което на практика води до икономия в първоначалното оборудване.
• Най-късно след втората година, първоначалната инвестиция по преоборудването на басейна на озон се възвръща от икономисаните химикали, след което вече сте на печалба.
• Обикновено позволява лесно включване към съществуващата система за пречистване на водата.

Озонът има и някои недостатъци - относително висока начална инвестиция, изисква постоянна работа на генератора. Друга особеност е, че е изключително важно правилното оразмеряване на озоновия генератор, като трябва да се вземат предвид следните фактори:

• Количеството вода в басейна и системата за рециркулация.
• Откритата площ на басейна и контактната повърхност със стените на басейна.
• Температурата на водата. Озонът има различен период на полуразпад при различните температури на водата, като колкото по-топла е водата, толкова по-бързо се разпада озонът, т.е.толкова по-производителен генератор ни трябва
• Различния процент на разтворимост на озона във вода, в зависимост от температурата и концентрацията.
• Капацитета на системата за рециркулация.

Също така, няма да е зле да припомним, че озонът решава проблемите на ниво микроорганизми и, частично, химикали. Листата и насекомите трябва да бъдат отстранявани по традиционните начини - с кепче или вакуумна помпа, по-дребните твърди частици пясък, кал, утайки- чрез използване на механични филтри.

Като претеглим плюсовете и минусите, естествено следва изводът, че пречистването на водата в басейните с озон е определено по-добрия вариант. Все още това изглежда като неизвестен факт, което обяснява продължаващото изграждане на системи, дезинфекцирани с хлор. По-високата първоначална инвестиция, всъщност не е толкова голяма, съпоставена с цената на цялото съоръжение.